Време за прочитане - 2 мин.

Симеоновден – 1ви септемрви

На 1 се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, ‘началото на индикта’.

Празникът се свързва и с паметта на свети Симеон Стълпник.

Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.

При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, „си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони

В народния се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник.

В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат . В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер.

Сутринта на празника замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома“.

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.

Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година.

После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата.

После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова – прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.