Време за прочитане - 1 мин.

Св. равноапостолен велик Владимир

Владимир I (956-1015) е третия син на великия княз на Киевска Рус Светослав. И макар на Владимир, Св. Олга, била християнка, самият той е възпитан с езическата .

Като трети син на княза – не му се полага титла, но през 980 г. той се възползвал от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус.

Малко по-късно, за да получи съюзничеството на византийския император Василий II, приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

На този църквата почита Св. Владимир – той полага основите върху, които се гради хилядолетният храм на руската вяра, нация, държава и руската култура. Той се смята за духовен прародител на руския народ.

Преди него отделни се обръщали към Небесното Царство – и княгиня Олга, бабата на Владимир, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други. Но Владимир е първият, който тръгнал по пътя на Кръста заедно с целия си народ.

Езичникът Владимир, син на човека, наричан “дивия глиган“, трябва да поеме напълно нов, неведом за тогавашните руси път. Човекът, който никога не си отказвал никое земно удоволствие, който стигал до необуздана кръвожадност, грабеж, отмъстителност, трябвало да умре и да се роди отново според словото на Христа: “Който загуби душата си заради Мене, ще я запази.

Приемайки християнската вяра, Владимир знаел, че това е най-тежката от трите предложени му вери. Той знаел, че християнската вяра означава, че трябва да загърбиш старото си минало и да се отървеш от сатрите си навици.

Промяната в душата на Владимир, е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и могъщество.