Време за прочитане - 2 мин.

На 15 юни Видовден, отбелязваме паметта на Св. пророк Амос, Св. мчк. Исихий Доростолски, Св. Ефрем II, патр. Сръбски и Блажени Августин Ипонийски

Амос е роден в палестинския град Текоа и пастир по занятие, Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам. Неблагодарният народ не се вслушвал в предупрежденията и откровенията на пророка, който възвестявал наказание от Бога.

На този почитаме Блажени Августин Ипонийски. Роден в Тагасте през 354г. и възпитан от благочестивата си Моника. Бил весел и хитър младеж и чак в зряла възраст бил покръстен. След на майка си раздал богатството си на бедните и станал монах. През 391 г. приел свещенически сан, а по късно бил ръкоположен за епископ на Ипон. Бил изтъкнат учител и разпространител на вярата.

Според народните вярвания на 15 юни е Видовден по стар стил по нов стил е на 28 юни.

Видовден се почита най-активно в  Трънско, Брезнишко и Годечко.

В миналото на този ден старите са правили молебени против градушки, защото всички знаем колко опасни за реколтата са градушките и на какъв глад могат да обрекат хората, ако унищожат реколтата.

Вида била жена, а нейните братя – Елисей и Вартоломей. Според народния фолклор, Вида наблюдавала какви бели и пакости вършат нейните братя и после ги наказва.

Оттук произлиза и вярването, че ще дойде Видовден, т.е. Провидението ще  накаже всеки за неговите грехове.

Народът използва и още една сентенция, че Господ забравя, но не забравя. За да не бъдат разгневени Вида,   Елисей и Вартоломей, на този ден в миналото не вършели домакинска работа.

Освен за предпазване от градушки, на Видовден се извършват магически ритуали за лечение на болни очи.

Вечерта преди празника натапят китка роза (трендафил) в дъждовна вода, която се събирана капка по капка, докато се стича по листата на растението лугачка. Вярвали, че това растение може да лекува болните очи.

На Видовден момите изнасяли своите чеизи и ги простирали на оградите. По този начин ги проветрявали, ги напичало, но не само това. По-важното било да ги видят съседите и ергените.