Време за прочитане - 2 мин.

Св. праведни Евдоким

Св. Евдоким се родил в Кападокия, син на благочестиви – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но дори и военна служба, полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал разприте и празнословията.

Знаейки качествата му, царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божията воля починал рано, на 33 години.

Неговите мощи се показали целебни. Болни хора оздравявали чрез допиране до неговия гроб. След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква “Св. Богородица”, построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса за които биографът му казва следното: “няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце.” Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала болни.

Този бележи началото на Богородичните пости, които продължават 14 дни и свършват с големия християнски Успение на Пресвета Богородица на 15 август. Празникът е познат като голяма Богородица.

Подготовката за празника трае две седмици, през които християните в пост и молитва се приготвят за достойно честване на празника. В първия ден на поста в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис (гр.- утешение) – молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари. Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата.

Жените си разменят украсени обредни хлябове и питки. Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (Сотировден). На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.

На днешния ден се прави трапеза с обредна “заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.