Време за прочитане - 2 мин.

св. Йоан Предтеча и Кръстител. Преп. Анастасий Струмишки

Мъжете носещи звучното име Анастас имат днес – 29 август. На този Българска православна църква отбелязва деня на Св. Анастасий Струмишки. Анастас е едно от многото имена в българския език, което има гръцки произход. То означава “възкресение”- ana – “горе”, stasis – “ставане”.

Анастасий бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун – станал помощник на един майстор-оръжейник.

Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи „салават“ (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин. Това смутило красивия младеж и охраната започнала да го бие. След това с хитрини и обещания за материално благополучие началникът на митницата се опитал да го увещае да приеме исляма. Когато отказал го изпратили при съдията. Той също се опитал да го отклони от православната вяра, но също не успял. Тогава го пребили от бой, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмница.

След тридневни увещания и мъчения го изпратили при моллата (мохамедански духовен съдия). И тук се опитали да го подкупят, за да приеме вярата им. Когато се убедили в твърдостта и непреклонността му, започнали жестоко да го измъчват. Младежът устоял на всички мъчения и повтарял: „Християнин съм! Не се отричам от вярата си!“ Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената „Нова порта“. На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 1794 г.

Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си „Святые южных славян“ и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай . Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа.